Sibir.bg - Блогът на Emerald
music player at MyFlashFetish.com.
.mainSearch {
margin:0 !important;
padding:0 !important;
float: none;
width: 430px;
height: 40px;
}
.mainSearchBox {
width:340px;
}
.mainSearchMenu {
margin:0;
padding:0;
padding-bottom: 3px;
padding-left: 17px;
}
.blogSibirHeader {
margin-bottom: 10px;
width: 100%;
background-image: url("http://m.sibir.bg/style/blogs//blog.gif");
background-repeat: repeat-x;
}
body {width:100%; height: auto; margin:0; padding:0; font-family: Tahoma; font-size: 10px; color: #000000; background-color: #FFFFFF; background-image: url(uploads_bg/blog/0020458/img_20458_back.jpg); background-position: center center; background-attachment: scroll; background-repeat: repeat; }
h1 {font-size: 18px; text-align: center; padding: 15px; margin: 0px;}
a:link {color: #000000;}
a:visited {color: #FF6666;}
a:hover {color: #666666;}
a:active {color: #000000;}
.customColor {color: #000000;}
.textColor {color: #000000;}
.blog_table {width: 980px; height: 620px;}
.td_header {width: 100%; vertical-align: top; padding-bottom: 10px; }
.div_header { padding-bottom: 15px; padding-top: 10px; padding-left: 20px; padding-right: 20px; text-align: center; font-weight: bold; font-style: normal; text-decoration: none; font-family: 'Tahoma'; font-size: 20px; color: #000000; border: 1px solid #666666; background-color: #FFFFFF; }
.td_search {width: 100%; height: 60px; vertical-align: top;}
.td_menu {width: 200px; vertical-align: top; padding-bottom: 10px;}
.div_menu {width: 160px; padding: 20px; padding-top: 0px; text-align: left; background-color: #F7F7F7; border: 1px solid #E5E5E5; }
.td_articles {width: 760px; vertical-align: top; padding: 5px; padding-top: 0px; padding-left: 20px; }
.td_bottom {width: 980px; height: 20px; text-align: center; padding: 5px; border-top: 1px solid gray;}
.main_menu {padding-bottom: 5px; padding-top: 20px; font-family: Verdana; font-size: 10px; color: #000000; font-weight: bold; font-style: normal; }
.sub_menu:link {font-family: Verdana; font-size: 12px; color: #000000; font-weight: normal; font-style: normal; }
.sub_menu:visited {font-family: Verdana; font-size: 12px; color: #FF6666; font-weight: normal; font-style: normal; }
.sub_menu:hover {font-family: Verdana; font-size: 12px; color: #666666; font-weight: normal; font-style: normal; }
.sub_menu:active {font-family: Verdana; font-size: 12px; color: #000000; font-weight: normal; font-style: normal; }
.div_title {margin-bottom: 10px; padding-top: 5px; padding-bottom: 5px; padding-right: 10px; padding-left: 10px; color: #000000; background-color: #F7F7F7; border: 1px solid #E5E5E5; }
.title {font-family: Verdana; font-size: 11px; font-weight: bold; font-style: normal; text-decoration: none; }
.created {font-size: 10px; font-weight: normal; font-style: normal; }
.articlesList {padding:5px; margin-bottom: 5px; }
.article { padding: 10px; border: 1px solid #E5E5E5; background-color: #FFFFFF; }
.articleLinks { margin-top: 5px; margin-bottom: 20px; text-align: right; }
.title_link:link {color: #000000;}
.title_link:visited {color: #FF6666;}
.title_link:hover {color: #666666;}
.title_link:active {color: #000000;}
Видео|
Снимки|
Блогове|
Потребители|
Групи
Блогът на Emerald
music player at MyFlashFetish.com.
Категории
Всички(352)
Снимки
Видео
Emerald(125)
От звездите....(1)
За спорта(8)
Видео(1)
Размисли(112)
мода(2)
Famous(10)
Науки(1)
Козметика(2)
В грижа за себе си(5)
Мъдри мисли(10)
Astro(19)
Авто(1)
Да се посмеем(43)
Философия(4)
Забележителности(7)
Без категория(1)
Списък статии
КЪМ СЕБЕ СИ
Как се ражда и умира любовта
Женска злоба
Монолог на чашка кафе
ОБИЧАМ...
ВСИЧКО ТИ ДАДОХ
ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ
Когато мечтаеш...
Искаше ми се ...
Бягство. Това съм аз...
Писмо до съпругата
АЗ НЕ БИХ ....
Въпрос на желание
ПОКАНА ЗА ТАНЦ
Ф нидуумение
Зареждане...
Ключови думи
адансинг(1)
научих(1)
търпение(2)
приятелката(1)
интимен(1)
самота(5)
стил(1)
забравя(2)
такъв(1)
значение(1)
zdrave(1)
твоят(1)
чувства(12)
файл(1)
пример(1)
Линкове
Не умирай бавно!
I will be your friend
The reason
За да ти се подобри настроението...
Логика
Online грим - On the banks of the nile
Галерия на Emerald
Дженифър Лопез
Успех
ДЪРЖАВИ
Покажи архив
-2008 - Май2008 - Април2008 - Март2008 - Февруари2008 - Януари2007 - Декември2007 - Ноември2007 - Октомври2007 - Септември2007 - Август2007 - Юли2007 - Юни2007 - Май2007 - Април2007 - Март
Блогът на :
Emerald, 22
Посещения : 359676
« sibir.bg
КЪМ СЕБЕ СИ
Написана на : 2008-05-01 11:49:05
/Текстът датира от 1692 г. и е открит в старата църква «Сейнт Пол» в Балтимор, САЩ/ Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината. Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава. Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушвай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат. Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа. Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб. Радвай се на постиженията и на плановете си. Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата. Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници. Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои. Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата тази пустош и разочарования тя е вечна като тревата. Попивай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта. Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие. Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота. Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си. Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук. И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път. Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти. Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си. С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен. Бъди внимателен! И се опитай се да бъдеш щастлив!
Посещения(297) | Напиши коментар | Виж коментари(4)
Как се ражда и умира любовта
Написана на : 2008-05-01 11:36:05
Погледнах лицето ти и видях безкрайносттана пустинята в сърцето ти.Така се ражда...самотата.
Доближих се до теб и усетих невъзможносттана топлината в гръдта ти.Така се ражда...ревността.
Окъпах се в сълзите ти и отпих от горчивите питиета на лъжите в живота ти.Така се ражда...вярността.
Вникнах в мислите ти и осъзнах съвършеносттана егоизма в мечтите ти.Така се ражда...завистта.
Притихнах в същността ти и приютих у себе сисъвършенството на твоите недостатъци.Така се ражда...любовта.
А ти ми открадна всичко! Подмина вечносттана огъня в сърцето ми.Така умира...любовта!
интернет
Посещения(340) | Напиши коментар | Виж коментари(3)
Женска злоба
Написана на : 2008-05-01 10:55:08
Срещат се две омъжени жени. Едната носи торта. Другата я пита:
- За кой е тази торта?
- За секретарката на мъжа ми.
- Рожден ден ли има?
- Не, доста хубава фигура.
Посещения(277) | Напиши коментар | Виж коментари(1)
Монолог на чашка кафе
Написана на : 2008-03-30 12:07:56
Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,
по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...
интернет
Посещения(8233) | Напиши коментар | Виж коментари(7)
ОБИЧАМ...
Написана на : 2008-02-12 01:02:35
Има неща, които изразяват същността ни на личности, и хора,
и това са дреболиите, които обичаме. И без които не можем...
Аз обичам огъня. С часове мога да се взирам в искрите,
забравям къде се намирам, потънала в магията му.
Обичам много и дъжда - всякакъв го обичам!
Силен, буреносен, като стихия; и тих, и напоителен;
дълго мога да го гледам от прозореца, както и на улицата -
да шляпам в локвите, без значение как ще изглеждам.
Обичам докосването - топлото, и специалното,
онова, което те кара да се чувстваш съвършено обичан.
Да заровя длан в косите; да ти придърпам бедрото - леко,
и без демонстрации; да те целувам по очите...
Обичам секса! Да те имам целия докрай, и да ме владееш!
(Искам и да се събуждам под ръката ти...)
Обожавам го, но не по принцип, а точно и единствено с теб -
обичам да съм ти вярна (а тогава и на себе си).
Съжалявам, но така стоят нещата, дори и с риск
да скандализирам чрез старомодност. Иначе не ми е хубаво...
Обичам и да подарявам - за каквото и да иде реч.
Дълго си мисля какво и защо би донесло някому радост,
и да усмихна! Нищо, че ме забравят, но обичам. И това съм аз.
Обичам животните - от пухкавите селски пилета
до помиярчето. Онова на улицата, мръсното и гладното...
Обичам атмосферата на къщите. Искам да имам такава!
Обичам много и конете – ти ме зарази допълнително,
и съм щастлива, че яздя, макар да се клатя като моряк на палуба.
Обичам високите скорости и адреналина. Да ми секне дъха, но...
обичам и хубавото питие, споделянето, разговорите,
(със теб съм в състояние да го правя денонощно)
и не в шумна компания, под лампите на прожекторите,
а с близки на душата ми хора. Иначе е толкова празно...
Обичам и да пиша за теб - много, много обичам!
Докато те чакам, докато съм заедно с теб и когато те няма.
Нищо, че ти е мъчно как те представям като Сатаната,
но това не е вярно - особен си, и до болка различен!
Ужасно е при безусловна, взаимна любов да гониш, да не я искаш;
да ме нараняваш; да бъдеш с други - не с мен; до смърт да ми липсваш...
Обичам и музиката, обожавам я! Признавам, понякога и плача...
Обичам да се рея в облаците - безумно непрактично,
и да мечтая за мечтите си. Да ги преживявам, да ги имам -
както биха били реално, и без значение дали са постижими.
Всъщност може би е излишна цялата тази тирада -
в мен има още толкова любимо, неизречено:
ските и китарата; хубавата дреха; моят парфюм; старите ми книги;
мисълта за деца от теб, и уюта, и да приготвя вечеря за двама ни...
Сигурно е смешно, знам, защото можех само с две думи -
обичам да те обичам! И това напълно ме описва, и ми е достатъчно.
И лично аз нямам други потребности, за да съм жива. За да съм жива...
Намерено в нета . Автор: Rainy
Посещения(15148) | Напиши коментар | Виж коментари(13)
ВСИЧКО ТИ ДАДОХ
Написана на : 2008-02-07 01:27:51
Строших света си в нозете ти,запалих ложе от въглени и любов.На тебе подарих сърцето си, и всичко и всички забравих.Устните до кръв си изпохапахда ти повтарям, че те обичам.Сълзите си по теб изплаках.усмивките избягаха от страх, Сърцето без милост раздирах,покорно всякога за теб.Душата ми на клада изгоря,орисана във вярност и въпроси.Вените с тревоги изморих,кръвта отровена пълзи. Но, ето, всико ти отдадохи нищичко за мене не остана,а ти си още ненаситен...сега съм ничия, сама и никой..
МИРЕНА ТОДОРОВА
Посещения(15345) | Напиши коментар | Виж коментари(10)
ПРОСТО ДА СЕ ЗАМИСЛИШ
Написана на : 2008-02-07 01:19:05
Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала.
Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".
Аз винаги си спомням тези думи.
Те промениха моя живот.
Днес аз чета повече от по рано и чистя по малко.
Аз сядам на моята тераса и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми.
Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя.
Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени.
От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя. Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това.
Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече : едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по китайски /нейната любима кухня/, ми харесва особено много.
Това са тези малки не извършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех, че моите дни са преброени.
Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни".
Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам.
Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот.
Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено.
Ако получиш това послание, тогава има някой, който ти желае доброто и ти от своя страна имаш хора, които са ти много скъпи.
Ако си обаче много зает, да се освободиш за няколко минути за да разпратиш това послание до другите и си кажеш: някой ден...." - това утре може да продължи дълго и ти никога да не го направиш...
намерено в нета
Посещения(14898) | Напиши коментар | Виж коментари(4)
Когато мечтаеш...
Написана на : 2008-01-14 15:30:39
"Last night I had the strangest dream,
I've ever dreamt before.
I dreamt the world had all agreed
To put an end to war..."
Simon and Garfunkel, "Last Night I had the Strangest Dream"
КОГАТО МЕЧТАЕШ
Ти казваш, че тази нощ си сънувал света без война. Видял си как всички онези, които решават съдбата на човечеството, си подават ръце, отправят благодарствени молитви и захвърлят на земята всички онези символи на властта си - сивите униформи и страшните оръжия, използвани в толкова войни досега и отнели живота на толкова хора.
Мечтател.
Можеш ли да повярваш всичко това?
Вярваш ли си, когато казваш тези думи?
Мечтател.
Това няма да се сбъдне никога. Ти не си единственият, който живее с такива мечти. Имало е, има и ще има и други като теб. Но тази мечта е непостижима. Защото войната не е само това, което става на бойното поле. Не е само пролятата кръв.
Война може да се води и без оръжие.
Не е задължително дори да имаш противник срещу себе си, за да воюваш. Война можеш да водиш и със самия себе си - а понякога ти сам не себе си си най-страшният противник. И причините за това могат да бъдат различни. Но винаги има за какво да се бориш със себе си.
Дали да останеш честен и да изгубиш сигурността си -или да излъжеш - и да изгубиш себе си.
Дали да посочиш грешката на другия и да го накараш по този начин да те намрази, или да премълчиш - и да намразиш себе си.
Дали да се опълчиш срещу злото и да загубиш живота си, или да запазиш живота си, но да живееш с нещо, което не приемаш.
Всичко това е пример за война със самия себе си. И е много по-трудно да спечелиш нея, отколкото една истинска война.
Тук няма примирие. Няма и мирен договор. Няма начало и край. Край може да има само тогава, когато и ние самите престанем да съществуваме.
Аз не ви обвинявам за мечтите ви. Напротив. Хубаво е да се мечтае, чудесно е да се вярва, че светът може да стане по-добър. Но само една голяма победа не е достатъчна, още по-малко сила има тя, когато е скрепена с нечии подписи.
Не е важна тази "голяма", спечелена с подписи, документирана, насилена победа над една част от света, която повечето от нас никога няма да видят.
Важни са нашите лични, собствени малки победи.
Деница Райкова
Посещения(16597) | Напиши коментар | Виж коментари(1)
Искаше ми се ...
Написана на : 2008-01-14 14:05:03
Искаше ми се да ти напиша нещо топличко. Да те споходи като полъх топъл въздух насред люта зима. Да те отпусне като топъл душ след напрегнат ден. И да ти подари отпускаш сън като след тежък преход.
Всъщност се питам доколко моите думи могат да ти действат така. Навярно не могат. Но пък мога да затворя очи и да си представя как те хващам за ръка, играя си с пръстите ти и те повеждам към чаршафите. Не за да те любя, макар че и това ми минава през мисълта. Просто ми се иска да те видя отпуснат, леееко усмихнат и неочакващ някакви удари. Да те видя как разказваш въодушевено за нещо, което си постигнал, как се мръщиш ядосано на нечии глупости и ме слушаш развеселено как се опитвам да поддържам мисълта си праволинейна и да игнорирам разходката на пръстите ти по лицето ми. Казах ти, секса е страхотен, но малките детайли около него правят изживяването пълно и запомнящо се. Разкошно е да съм облегнала глава на корема ти и несъзнателно да оправям полата си когато се нагъне нагоре. Даже не си и помислям как може да се изтълкува това. Навярно психолозите ще твърдят, че така каня ръцете ти да ме посетят там отдолу, да се разходят по бедра ми и да напипат нежното местенце. Дори могат да изтълкуват и смеха ми като кокетничене. Нека. Важното е, че аз попивам погледа ти и запаметявам като високо технологична камера всеки детай. После ще превъртам лентата и ще имам отново тези мигове. Може би позата ти с облегната на ръката глава да ти е неудобна, но не го показваш. И теб май те е страх да не развалиш магията - моето тяло свито в твоето като охлювче в черупка и как двамата попиваме допира без всъщност да има и най-малък намек за нещо ... друго. Представям си и как в един момент моя поток от думи ще спре. Постепено пръстите ти ще изтрият мислите и думите. А всъщност тяхното докосване е толкова невинно - само очертават контурите на лицето ми без дори да докосват взривоопасните зони. Представям си как ще затворя очи и ще се поддам на ласката. Ласката - бавната и настъпателна - може да замени всяко едно изживяване. Тя - бавно и настъпателно - сгорещява кръвта, разтваря устните и кара тялото да се отдава. Но сега е лято. Няма нужда от топъл полъх и топъл душ. Тялото копнее за разхлаждане. Дори и сънищата трябва да са разхладителни. Лято е. Човек няма нужда от топлина. А аз седя и глупаво си мечтая за топла прегръдка.
Смайл
Посещения(16054) | Напиши коментар | Виж коментари(2)
Бягство. Това съм аз...
Написана на : 2008-01-14 13:42:58
Бягство. Това съм аз.Завръщане. Това си ти.Мозъкът ми е едно голямо лутане. Лутане между моето бягство и твоето завръщане. Или между моето изоставане и твоето догонване…Бягство и завръщане.До самозабрава....Никога не се замисляй за това, което ти пиша. Просто го приеми когато съм с теб…само и сама с теб. Защото то не е обмислено, премерено, напудрено или преценено с някаква добре организирана и планирана отдалече цел. И не търси в думите ми престореността, която си свикнал да виждаш наоколо.Знам, Думите са това, което ни опиянява. А като погледнеш нашата комуникация, слънце, виждаш, че точно думите са най-лесната част. Смелостта да вдигнеш поглед и да срещнеш два чифта очи, смелостта да не прекъсваш преди да бъде вдигнат телефона и да изговориш първото „ало” - това е най-трудното.Но е най-мечтаното и същевременно най-крехкото. И е най-силното, но най-разрушимото.
И въпреки най-големия страх, и въпреки най-значимия грях, и въпреки най-забранения плод - аз съм тук. Дишам.И те искам…Аз.Не са ми нужни доказателства, предизвикателства или хиляди пресмятания. Не и на мен.Ти си там – усетих снощи, че дишаш, че пулсираш, в тези минути беше само мой.И ми беше хубаво! Точно тази нощ!А днес, въпреки извратената тишина наоколо, пак ми е хубаво. Просто така. Дали, защото вчера мислих за теб? Дали, защото те почувствах снощи? Дали, защото днес цял ден се усмихвам? Дали защото го чувствам по-истинско от всичко?В този момент другото няма значение. Даже смисъл няма. И не е реално.Не е.И те искам. До полуда. До самозабрава. До изпепеляване.
Смайл
Посещения(15759) | Напиши коментар | Виж коментари(5)
Писмо до съпругата
Написана на : 2008-01-14 12:49:45
Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.
Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…
Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.
Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.
Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.
Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.
Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.
Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.
Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.
Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?
Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е "верен" от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?
Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.
Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.
Затова недей да ме мразиш, моля те.
Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…
А.Димова
Посещения(16803) | Напиши коментар | Виж коментари(29)
АЗ НЕ БИХ ....
Написана на : 2008-01-14 12:19:26
Намери някоя, която да те обича толкова,че да не забелязва другите ти жени или да се прави,че не съществуват.АЗ НЕ БИХ ЗАТВОРИЛА ОЧИ!
Намери някоя, която няма нищо против да пиеш или дори да се напива с теб.АЗ НЕ СЪМ ТАКАВА!
Намери някоя, която не й пука за здравето ти, когато ти подава поредния пакет цигари.АЗ НЕ БИХ МОГЛА!
Намери някоя, която няма да те чака късно вечерта след дълъг ден да се върнеш вкъщи, за да ти подари усмивка.АЗ НЕ БИХ ПРОПУСНАЛА!
Намери някоя, която няма да отдели от съня си за да те завие.АЗ НЕ БИХ СЕ СПРЯЛА!
Намер
russia music awards
neff
icq
478
ubiquam
ielts
inerta
inerta
407
5004.10 ()
-
21102
xxx
2-79
hotbird